утесняло

Речник на българския език

1. утесняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утесняло е производна форма на утесня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утесняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

утесняло е производна форма на утесня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. утесняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утесняло е производна форма на утеснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. утесняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

утесняло е производна форма на утеснея (мин. деят. св. прич. ср. р.).