утеснял

Речник на българския език

1. утеснял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утеснял е производна форма на утесня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утеснял — мин. деят. несв. прич. м. р.

утеснял е производна форма на утесня (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. утеснял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утеснял е производна форма на утеснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. утеснял — мин. деят. св. прич. м. р.

утеснял е производна форма на утеснея (мин. деят. св. прич. м. р.).