утеснила

Речник на българския език

1. утеснила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утеснила е производна форма на утесня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. утеснила — мин. деят. св. прич. ж. р.

утеснила е производна форма на утесня (мин. деят. св. прич. ж. р.).