утеснил

Речник на българския език

1. утеснил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утеснил е производна форма на утесня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утеснил — мин. деят. св. прич. м. р.

утеснил е производна форма на утесня (мин. деят. св. прич. м. р.).