утеснил
1.
утеснил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
утеснил
е производна форма
на утесня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
утеснил —
мин. деят. св. прич. м. р.
утеснил
е производна форма
на утесня (мин. деят. св. прич. м. р.).