утеснели

Речник на българския език

1. утеснели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

утеснели е производна форма на утесня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. утеснели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

утеснели е производна форма на утесня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. утеснели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

утеснели е производна форма на утеснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. утеснели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

утеснели е производна форма на утеснея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).