утеснеело

Речник на българския език

1. утеснеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утеснеело е производна форма на утеснея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утеснеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

утеснеело е производна форма на утеснея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).