утежнил

Речник на българския език

1. утежнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утежнил е производна форма на утежня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утежнил — мин. деят. св. прич. м. р.

утежнил е производна форма на утежня (мин. деят. св. прич. м. р.).