утвърждавал

Речник на българския език

1. утвърждавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утвърждавал е производна форма на утвърждавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утвърждавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утвърждавал е производна форма на утвърждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. утвърждавал — мин. деят. св. прич. м. р.

утвърждавал е производна форма на утвърждавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. утвърждавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

утвърждавал е производна форма на утвърждавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).