утвърдяло е

Речник на българския език

1. утвърдяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утвърдяло е е производна форма на утвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).