утвърдяло
1.
утвърдяло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
утвърдяло
е производна форма
на утвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
утвърдяло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
утвърдяло
е производна форма
на утвърдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).