утвърдяла

Речник на българския език

1. утвърдяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утвърдяла е производна форма на утвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. утвърдяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

утвърдяла е производна форма на утвърдя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).