утвърдявало е

Речник на българския език

1. утвърдявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утвърдявало е е производна форма на утвърдявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утвърдявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утвърдявало е е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. утвърдявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утвърдявало е е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).