утвърдявали

Речник на българския език

1. утвърдявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

утвърдявали е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. утвърдявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

утвърдявали е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. утвърдявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

утвърдявали е производна форма на утвърдявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. утвърдявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

утвърдявали е производна форма на утвърдявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).