утвърдявала

Речник на българския език

1. утвърдявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утвърдявала е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. утвърдявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утвърдявала е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. утвърдявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

утвърдявала е производна форма на утвърдявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. утвърдявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

утвърдявала е производна форма на утвърдявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).