утвърдил си

Речник на българския език

1. утвърдил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утвърдил си е производна форма на утвърдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. утвърдил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утвърдил си е производна форма на утвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).