утвърдил е

Речник на българския език

1. утвърдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утвърдил е е производна форма на утвърдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утвърдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утвърдил е е производна форма на утвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).