утвърдило

Речник на българския език

1. утвърдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утвърдило е производна форма на утвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утвърдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

утвърдило е производна форма на утвърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).