утвърдили

Речник на българския език

1. утвърдили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

утвърдили е производна форма на утвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. утвърдили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

утвърдили е производна форма на утвърдя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).