утвърдила

Речник на българския език

1. утвърдила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утвърдила е производна форма на утвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. утвърдила — мин. деят. св. прич. ж. р.

утвърдила е производна форма на утвърдя (мин. деят. св. прич. ж. р.).