утвърдил
1.
утвърдил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
утвърдил
е производна форма
на утвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
утвърдил —
мин. деят. св. прич. м. р.
утвърдил
е производна форма
на утвърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).