утвърдели

Речник на българския език

1. утвърдели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

утвърдели е производна форма на утвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. утвърдели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

утвърдели е производна форма на утвърдя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).