утаявал е

Речник на българския език

1. утаявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утаявал е е производна форма на утаявам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утаявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утаявал е е производна форма на утаявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. утаявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утаявал е е производна форма на утаявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).