утаявало си

Речник на българския език

1. утаявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

утаявало си е производна форма на утаявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. утаявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

утаявало си е производна форма на утаявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. утаявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

утаявало си е производна форма на утаявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).