утаявала

Речник на българския език

1. утаявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утаявала е производна форма на утаявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. утаявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утаявала е производна форма на утаявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. утаявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

утаявала е производна форма на утаявам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. утаявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

утаявала е производна форма на утаявам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).