утаявал

Речник на българския език

1. утаявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утаявал е производна форма на утаявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утаявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утаявал е производна форма на утаявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. утаявал — мин. деят. св. прич. м. р.

утаявал е производна форма на утаявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. утаявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

утаявал е производна форма на утаявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).