уталожило

Речник на българския език

1. уталожило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уталожило е производна форма на уталожа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уталожило — мин. деят. св. прич. ср. р.

уталожило е производна форма на уталожа (мин. деят. св. прич. ср. р.).