уталожело

Речник на българския език

1. уталожело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уталожело е производна форма на уталожа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уталожело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уталожело е производна форма на уталожа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).