уталожели

Речник на българския език

1. уталожели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

уталожели е производна форма на уталожа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уталожели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

уталожели е производна форма на уталожа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).