усъмнявал

Речник на българския език

1. усъмнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усъмнявал е производна форма на усъмнявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усъмнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усъмнявал е производна форма на усъмнявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. усъмнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

усъмнявал е производна форма на усъмнявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. усъмнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

усъмнявал е производна форма на усъмнявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).