усъвършенствувал

Речник на българския език

1. усъвършенствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усъвършенствувал е производна форма на усъвършенствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усъвършенствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усъвършенствувал е производна форма на усъвършенствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. усъвършенствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

усъвършенствувал е производна форма на усъвършенствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. усъвършенствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

усъвършенствувал е производна форма на усъвършенствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).