усъвършенствал си

Речник на българския език

1. усъвършенствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усъвършенствал си е производна форма на усъвършенствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. усъвършенствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усъвършенствал си е производна форма на усъвършенствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. усъвършенствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усъвършенствал си е производна форма на усъвършенствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).