усъвършенствал

Речник на българския език

1. усъвършенствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усъвършенствал е производна форма на усъвършенствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усъвършенствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усъвършенствал е производна форма на усъвършенствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. усъвършенствал — мин. деят. св. прич. м. р.

усъвършенствал е производна форма на усъвършенствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. усъвършенствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

усъвършенствал е производна форма на усъвършенствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).