усучел

Речник на българския език

1. усучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усучел е производна форма на усуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

усучел е производна форма на усуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).