усукало

Речник на българския език

1. усукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усукало е производна форма на усуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

усукало е производна форма на усуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).