усукал

Речник на българския език

1. усукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усукал е производна форма на усуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усукал — мин. деят. св. прич. м. р.

усукал е производна форма на усуча (мин. деят. св. прич. м. р.).