устремявал съм

Речник на българския език

1. устремявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

устремявал съм е производна форма на устремявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. устремявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

устремявал съм е производна форма на устремявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. устремявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

устремявал съм е производна форма на устремявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).