устремявал е

Речник на българския език

1. устремявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устремявал е е производна форма на устремявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. устремявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устремявал е е производна форма на устремявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. устремявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устремявал е е производна форма на устремявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).