устремявало съм

Речник на българския език

1. устремявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

устремявало съм е производна форма на устремявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. устремявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

устремявало съм е производна форма на устремявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. устремявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

устремявало съм е производна форма на устремявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).