устремявало си

Речник на българския език

1. устремявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

устремявало си е производна форма на устремявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. устремявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

устремявало си е производна форма на устремявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. устремявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

устремявало си е производна форма на устремявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).