устремявало е

Речник на българския език

1. устремявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

устремявало е е производна форма на устремявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. устремявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

устремявало е е производна форма на устремявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. устремявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

устремявало е е производна форма на устремявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).