устремявала съм

Речник на българския език

1. устремявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

устремявала съм е производна форма на устремявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. устремявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

устремявала съм е производна форма на устремявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. устремявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

устремявала съм е производна форма на устремявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).