устремявала си

Речник на българския език

1. устремявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

устремявала си е производна форма на устремявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. устремявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

устремявала си е производна форма на устремявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. устремявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

устремявала си е производна форма на устремявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).