устремявал

Речник на българския език

1. устремявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устремявал е производна форма на устремявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. устремявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устремявал е производна форма на устремявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. устремявал — мин. деят. св. прич. м. р.

устремявал е производна форма на устремявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. устремявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

устремявал е производна форма на устремявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).