устоял съм

Речник на българския език

1. устоял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

устоял съм е производна форма на устоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. устоял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

устоял съм е производна форма на устоя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. устоял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

устоял съм е производна форма на устоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).