устояло си

Речник на българския език

1. устояло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

устояло си е производна форма на устоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. устояло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

устояло си е производна форма на устоя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. устояло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

устояло си е производна форма на устоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).