устоявал си

Речник на българския език

1. устоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

устоявал си е производна форма на устоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. устоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

устоявал си е производна форма на устоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. устоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

устоявал си е производна форма на устоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).