устоявало си

Речник на българския език

1. устоявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

устоявало си е производна форма на устоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. устоявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

устоявало си е производна форма на устоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. устоявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

устоявало си е производна форма на устоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).