устоявало е

Речник на българския език

1. устоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

устоявало е е производна форма на устоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. устоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

устоявало е е производна форма на устоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. устоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

устоявало е е производна форма на устоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).