устоите

Речник на българския език

1. устоите — мн. ч. членувано

устоите е производна форма на устой (мн. ч. членувано).

2. устоите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

устоите е производна форма на устоя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).