усреднило

Речник на българския език

1. усреднило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усреднило е производна форма на усредня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усреднило — мин. деят. св. прич. ср. р.

усреднило е производна форма на усредня (мин. деят. св. прич. ср. р.).